Отново сме във фермата в с. Осоица, собственост на фирма „Лактан“. Преди две години Ви запознахме с единия от братята – Даниел Георгиев и ветеринарния лекар – доктор Мария Атанасова /виж тук/. Днес поводът за срещата ни с другия брат, съсобственик, Анатоли Георгиев е по-специален, а именно награждаване, при това по два показателя – почетно отличие за стадо Монбелиард с най-висока средна млечна продуктивност за 305- дневна лактация и отличие за най-млечна крава Монбелиард. Постигнатите средно 9169 кг мляко в стадото за 2020 г. и рузултатът на кравата Ангелина – 12834 кг са наистина респектиращи у нас, още повече че става дума за био сертифицирана продукция, за която има редица ограничения!
Използвахме този радостен повод да поговорим с Анатоли, който на чаша кафе, въпреки минусовите температури, беше любезен да отговори на въпросите ни.
– Здравейте, представете се с няколко думи.
– Казвам се Анатоли Георгиев и съм управител на фирма „Лактан“, която е собственик на говедовъдната ферма в село Осоица. На 52 години съм. От 1994 г. се занимавам с говедовъдство и растениевъдство. Преди това бизнесът ми беше ресторантьорство, а фермерството беше нещо като хоби, спомагателно… Постепенно, обаче, то се превърна в основната ни дейност.
– Поводът да сме днес тук са постигнатите високи резултати. Вашето стадо не е за първи път първенец у нас, но тази година и двете отличия ще оставим тук… От позицията на времето и натрупания опит, според Вас, на какво се дължат тези отлични резултати?
– На постоянството и упоритостта. На всеотдайността на доктор Мария Атанасова, която вече повече от 10 години управлява пряко фермата. Нейната грижа и своевременна намеса при всеки възникнал проблем, визията й за бъдещето, както и огромната й любов към животните всъщност са в основата да реагираме адекватно във всяка ситуация и да взимаме правилните решения в дългосрочен план.
Тя познава отлично стадото и всяко едно животно поотделно, а те са повече от 150 в момента. Следи за своевременното заплождане, подбора на правилните бици за осеменяване, за навременната профилактика, както и при всяка специфична нужда на животните. В комбинация с нейните усилия се консултираме със специалисти относно правилното хранене в отделните групи, а всичко това заедно има огромно значение за постигнатите резултати.
– Вие сте сертифицирани като био производители, което до голяма степен Ви ограничава по отношение на ползваните храни и добавки. Въпреки това неизменно сте сред първенците по средна млечна лактация за порода Монбелиард. Струват ли си в крайна сметка усилията и лишенията да сте биопроизводител?
– Единственото, заради което го правим, е желанието ни да произвеждаме чиста и качествена продукция. Дали си струва и дали се оценява – категорично не! Бюрократичните задължения и постоянният контрол са огромен ангажимент. Имаме проверки през 2-3 месеца.
– Как реализирате суровото био мляко?
– За момента все още не го преработваме сами. Продаваме суровото био мляко на преработватели с лиценз за биопродукция. Разбира се цената му е по-висока от останалата не сертифицирана продукция.
– Не планирате ли изграждането на собствена мандра, в която да произвеждате продукти, отговарящи на Вашите стандарти за качество?
– Проектът ни вече е одобрен и имаме сключен договор с фонд „Земеделие“ по Наредба 26 за мандра с малък капацитет за био продукти.
– Българският потребител научи ли се да цени здравословната храна?
– Допреди настъпването на пандемията с Ковид 19, която безспорно се отрази на всеки бизнес, резултатите бяха много добри. Хората силно се интересуваха от чисти храни с доказан произход и пазарът на био продукти се развиваше много динамично, независимо от по-високата им цена.
В момента има огромен спад в това търсене. Дори една част от продукцията преработваме на ишлеме в сертифицирана био мандра, а крайните продукти трябва ние да си ги продаваме. Много е трудно! Независимо дали през големите вериги или малките магазинчета в момента е много трудно!
– Няма ли да е по-удачно да продавате в собствени търговски обекти?
– Да, но това още повече ще усложни нещата и ще наложи допълнителна инвестиция, която в този момент не е оправдана като риск. Мандрите все повече се оплакват, че се затрупват с продукти, които не могат да реализират. Забавят плащанията и това се отразява на всички по веригата.
– В тази връзка Вие какво смятате да правите с реализирането на проекта за мандрата?
– Ще го забавим за момента с една година. Налага се да изчакаме, за да видим как ще се развие ситуацията и тогава ще решаваме дали и как ще придвижим проекта напред.
– С Вашия дългогодишен опит, как смятате, Държавата еволюира през годините в качеството си на покровител на бизнеса?
– Нещата според мен за зациклили от години в един омагьосан кръг и се въртят в една и съща посока. Не виждам съществена промяна и всеки оцелява както може. Усилията не гарантират подкрепа или по-адекватно отношение, а често напротив – водят до повече контрол и по-високи изисквания.
– Каква е според Вас причината за това?
– Липса на опит и знания у компетентните органи, които трябва всъщност да наложат една друга, по-рентабилна посока на развитие.
– Некомпетентността може ли да бъде извинение за загубеното време на хиляди животновъди, обрекли живота си на нещо, което в най-добрия случай им дава съществуване на ръба на оцеляването?
– Явно може. Аз друго обяснение нямам за многото недомислици, които ни се налага да правим…
– Мислили ли сте за обединаване, което да защитава правата Ви по по-категоричен начин?
– Всеки се е замислял, сигурен съм. Може би в това отношение обединяваща роля трябва да има именно НАРМС и подобни на нея структури, които да канализират и представят където трябва нашата обща позиция и нашите виждания за решаване на всеки проблем.
– А Вие имате ли някакви конкретни идеи и позиции, които искате да изразите?
– Разбира се, много са. Но не ми стига времето да се замисля конкретно кое и как да се направи в тази пасока. Ангажиментите ни са толкова много ежедневно, че трудно можем да намерим време, за да разсъждаваме за някаква промяна…
– Какво планирате за следващите 5 години като развитие на стопанството?
– Единствената инвестиция, в която смятаме да се концентрираме е проектът с мандрата, който включва и кланица. След като го реализираме, ще си дадем известно време, в което да наблегнем на оптимизацията на стадото и производството като цяло. После ще го мислим.
– Ако сега се върнете назад във времето, ще се ли захванете ли пак с тази дейност?
– Не, категорично!
– Какво ще пожелаете за финал на колегите си?
– Желая им огромно търпение и разбира се успех!
– Благодарим и на Вас за отделеното време, и Ви пожелаваме по-скоро да затворите производствения цикъл!
– Сърдечно благодаря!