Днес се отправяме към село Стърница, Смолянско. От Асеновград тръгваме по красивите пътища на Родопите, за да Ви отведем до това живописно кътче. Там сякаш времето е спряло, а и природата е запазила красотата и величието си в пълната си форма. Разказвали сме Ви всякакви истории – на фермери с много опит, на млади ентусиасти, на успешни бизнесмени с малки или големи стада. Историята ни днес обаче със сигурност ще Ви изненада толкова, колкото изненада и нас. Тя съчетава живота на фермера високо в планината с медицината, но не ветеринарната, а хуманната.
През тази пролет в редиците на НАРМС се включиха семейство Мила и Крум Крумови – лекари с дългогодишен опит и собствена болница в гр. София. Те закупиха своите първи чистопородни Симентали от Австрия и ги настаниха в новопридобитото от тях стопанство в смолянското село Стърница.
За наша огромна изненада вместо претенциозните и дистанцирани лекари, които често срещаме в българските лечебни заведения, във фермата ни посрещат приветливи и гостоприемни хора. С гордост ни показват първите си животни и широко усмихнати настояват да ги снимаме с хората от колектива на фермата. Настроението в стопанството е приповдигнато и всички заедно сядаме, за да ни разкажат какво правят двама лекари-столичани сред австрийския Симентал, насред Родопите.
– Здравейте, моля да се представите с няколко думи за нашата аудитория.
– Здравейте, казвам се Крум Крумов. Живея и работя в гр. София, където вече над 25 години съм практикуващ лекар с придобита специалност хирург уролог. С мен днес е и моята съпруга, която е мой верен спътник и партньор във всяко начинание и също ще се представи с няколко думи.
Мила: – Здравейте и от мен, и добре дошли! Аз се казвам Мила Крумова и съм лабораторен лекар също с 25 годишен стаж.
– Това съвпадение в продължителността на професионалната реализация говори, че сте заедно още от студенти?
Мила: – Всъщност още от училище. Имаме прекрасен син на 26 години.
– Вие членувате в Асоциацията съвсем отскоро и не мога да не Ви попитам как на семейство реализирани и успешни лекари със собствен бизнес им хрумна да се впуснат в говедовъдството, при това в сърцето на Родопите – далеч от динамичната градска среда, с която сте свикнали?
– Инициативата беше моя. Дойдохме в това прекрасно село водени от моята любов към животните и в частност кравите. Тази любов аз винаги съм носил в себе си. Втората и също толкова важна причина беше нуждата ни от спокойствие и разнообразие, което желаехме да внесем в напрегнатото си ежедневие.
– По презумпция хората търсят разнообразие именно в големият град. За Вас обаче то е сред природата и животните!?
– Да, точно така. Именно тази промяна в стереотипа на живот, който сме си наложили през годините за нас е огромно разнообразие. С течение на времето динамичният живот също става еднообразен със своите типични и повтарящи се проблеми и ситуации, и независимо от динамиката рано или късно човек има нужда от промяна. Ние намерихме тази промяна на това красиво място сред позитивизма и спокойствието на местните хора. Говедовъдството също има постоянна динамика, проблеми и ситуации, които са предизвикателство за нас и го правят още по интересно и вълнуващо.
– Вие споменахте своята любов към животните. Тя на какво се дължи? Отглеждал ли е някой в семейството Ви крави или други животни?
– Не, нямам потомствен опит. Може би в някой предишен живот съм имал допир с животните и изобщо със селската действителност, тъй като идеята винаги много ми е допадала.
Мила: – Като ученик Крум е отглеждал кокошки и то не една и две! Наскоро местните хора в гр. Банкя, където имаме къща, му искаха съвети за отглеждане и ни напомниха за това негово детско занимание. Той винаги е обичал животните.
– Явно при Вас любовта във всяко отношение е за цял живот, д-р Крумов, но докато някога тя е намирала отражение в едно детско занимание, то днес съвсем сериозно сте се мотивирал да развиете модерно стопанство с чистопородни животни!
– Така е. Опитваме се и ще направим нещо красиво, работещо и дългосрочно. Все още се учим, но стъпка по стъпка се надяваме, че нещата ще се получат.
– А каква е тенденцията – новата дейност постепенно да измести тази в болницата или паралелно ще се движат нещата?
– По-скоро паралелно. Аз лично много харесвам разнообразието, динамиката и предизвикателствата, и се надявам да съумеем да съчетаем ангажиментите.
– Вие сте семейство вече четвърт век, а сте заедно от деца и все пак как успяхте да убедите тази красива градска дама да се впусне във фермерския живот?
– Тук трябва да благодаря на прекрасния колектив, който имах късмета да сформирам в стопанството. Тези прекрасни хора предразположиха съпругата ми и тя се почувства добре дошла и на мястото си. Това със сигурност й помогна да приеме положително и с желание промяната. Постепенно се включва в работата, помага и нещата вървят. Тя винаги ме е подкрепяла във всяко начинание, а положителната нагласа е повече от стимулираща!
Мила: – За момента все още не успявам да помогна с много, освен че с желание идвам тук и се радвам на животните и стопанството.
– Кога закупихте първите животни и какви са те?
– През юли тази година закупихме от Австрия първите пет чистопородни Симентала.
– Как се спряхте на тази порода?
– Съвсем случайно бях чел за тази порода и издирих контакти на НАРМС в интернет. Един много приятен и любезен глас (оказа се на председателя г-н Атанасов) ми вдъхна веднага голямо доверие. Впоследствие направихме няколко срещи, които бяха достатъчни да изчезнат всички съмнения по отношение на избора на порода, както и дали изобщо трябва да се захващаме с това предизвикателство.
Той ми вдъхна голяма увереност и желание да вървим в тази посока и благодарение на него днес се намираме във вече нашата ферма с чистоппородни Симентали. Благодаря му!
– Свикнахте ли вече? Как напредвате и наваксвате това, което потомствените говедовъди цял живот учат?
– Постоянно четем и се информираме. Консултираме се с г-н Атанасов редовно. Както се казва – върнахме се в „първи клас“ доброволно! Аз съм на мнение, че нещата трябва да се правят последователно и търпеливо. Комбинираме теория с практика и се вслушваме в съветите на колектива, тъй като с нас работят хора, които цял живот отглеждат животни и имат много добри познания и опит. Това ни дава спокойствие и увереност, че във всеки един момент ще съумеем заедно да реагираме адекватно.
– Имате ли вече приплоди от австрийските животни?
– Да, първото ни теленце е мъжко и се казва Петър – много ни е важен и сантиментален. В момента преговаряме с кмета да остане за разплод в селото, тъй като ни се иска да живее дълго.
– Първото отелване притесни ли Ви? Как се справихте?
– За нас беше много „лесно“, защото ние бяхме на път и ръководителката на обора заедно с още един колега са се справили без да ни притесняват. Обадиха ни се и ни казаха „Честито бебе!“. Като видяхме Петър, вече във фермата разбира се, много се развълнувахме.
– Какво предстои за Вас като фермери?
– Предстои реализирането на следващата моя мечта в тази насока – да допълним стадото с още 17 Симентала, за да можем да кандидатстваме за подпомагане. Това ще ни даде възможност вече да помислим за по-сериозни неща.
Надявам се, засега, да имаме леки отелвания и да можем да осигуряваме както стадото, така и служителите с всичко необходимо. Занапред да увеличим броя на животните със собствени женски приплоди и да достигнем до едно сериозно стадо с качествени и гледани животни.
– Как се спряхте именно на тази сграда за своето стадо?
– Аз от много години идвам в селото в качеството си на лекар. Купихме си къща тук впоследствие. Случайно разбрахме, че този обор се продава и решихме да го купим. Преговорите продължиха много дълго време – продавачите се чудеха, преговаряхме за цена и в крайна сметка достигнахме до някаква допирна точка и покупката стана факт.
– Сградата не е съвсем пригодена все още за отглеждане на крави. Смятате ли да я реконструирате преди да закупите новите животни?
– Като размер е достатъчно голяма, но реконструкция действително е необходима. Трябва ни ново оборудване и друга организация съобразно технологията на отглеждане, която ще изберем. Има много какво да работим. Тепърва ще се свържем с технолог от специализирана фирма, който да ни даде своите препоръки.
– Обмисляте ли да ги пускате на паша?
– Да, дори преговаряме с кмета да ни бъдат предоставени земи за пашуване.
– От разговора дотук разбирам, че вече сте си изградили добри взаимоотношения с местната администрация?
– Да, за което им благодаря. Ние се стремим да бъдем коректни и лоялни, и да поддържаме добри отношения с всички. Хората тук в региона имат много гостоприемен и позитивен манталитет. Винаги се стараят да помогнат и са искрено загрижени.
В столицата всички сме толкова забързани и затворени в себе си, че вече не се и поздравяваме. Тук, от друга страна, е невъзможно да се разминеш с някого без да си кажете няколко думи, да си споделите, да се оплачете и да се посмеете. Няма база за сравнение.
– Когато животните станат 20 и повече няма ли да се налага по-често да присъствате физически?
– Присъствието разбира се е важно, но добрата организация и личната отговорност са много по-важни. Ако всеки си знае и изпълнява своите задължения и ангажименти, ако ги върши навреме и с желание, работата ще върви.
– Вие ръководите отделение предполагам?
– Всъщност ние имаме своя малка болница и вече натрупан чисто организационен и управленски опит. Ако всеки си върши работата и следващият след него ще я свърши по-лесно и ефективно. Добрата организация мотивира колектива. Ако аз се заровя да доя кравите, което напоследък практикувам от чисто любопитство, то няма как колектива да се справи с моите ангажименти по развитие и осигуряване на стопанството. Това е и смисълът на работата в екип.
– Смятате ли да кандидатствате за подпомагане по някоя мярка, за да оптимизирате условията в стопанството?
– Да, много ми се иска, тъй като сме си поставили високи цели и искаме нещата да се случват както трябва. Ще се справим и със собствени средства, но няма да имаме нужното спокойствие и сигурност да действаме с нужния размах. Целта е да достигнем до максимално висока технологична обезпеченост и адекватно отглеждане на животните.
– Вие явно сте максималисти и правите всичко както трябва – започвате със стадо чистопородни животни и се стремите към високо технологично стопанство. Смятате ли да произвеждате собствени млечни продукти?
– Да, имаме такъв дългосрочен план. Тук до фермата има терен за сграда, на който предвиждаме изграждането на малка мандра, в която да произвеждаме кашкавал, сирене и кисело мляко.
– Как се виждате след 5 години?
– Надявам се да имаме едно добре селектирано стадо, отглеждано в модерен и технологичен обор по световните стандарти. Бих желал вече да произвеждаме и наши млечни продукти с високо качество, за което много способства и екологично чистият район, в който се намираме.
– А не се ли притеснявате, че след като постигнете всички тези цели в говедовъдството ще се впуснете в някое ново приключение?
– Напълно вероятно е! Аз действително не се спирам и винаги търся нови предизвикателства!
Мила: – Така е! Той не се спира и аз съм плътно след него!
– Ние сме екип и съпругата ми има огромна заслуга за всяко мое постижение до момента. Нейната подкрепа е безценна!
– Енергията Ви е заразителна и от сърце Ви желаем всичко да се случи по план, а дори и да надмине очакванията Ви. След време ще Ви посетим отново, за да проверим.
– Първо на Вас ще се похвалим и ще Ви очакваме с нетърпение!