Днес се отправяме към гр. Златарица, Великотърновско, където ще Ви срещнем с Валентин Попов. Той е собственик на малка говедовъдна ферма и членува в НАРМС от три години.
Г-н Попов е поредното доказателство, че не е нужно да си потомствен животновъд, за да си фермер, а неговата история е като учебник по история на българския „преход“ в животновъдството.
За своя път – трънлив или безоблачен – ни разказва сега самият той.
– Здравейте и благодаря, че приехте поканата ни да разкажете за себе си и стопансвото! Представете се с няколко думи.
– Казвам Валентин Попов и съм от гр. Златарица. На 45 години съм и вече над 20 г. се занимавам с животновъдство. Започнах с едно кафяво женско теленце, което стана крава. Купих си още една, после още една и така постепенно си направих стадо.
– Преди това с какво сте се занимавали?
– Аз съм бивш спортист – борец. Бях част от школата на ЦСКА. Освен това практикувах самбо и джудо.
– Много неочаквано решение – от борбата към животновъдството. Какво повлия на това решение?
– Тогава бяха най-трудните години на прехода. Групировките – ВИС, СИК и т.н. набираха сила и голяма част от спортистите тръгнаха по този път, от който връщане няма. Аз не исках да се замесвам и реших да се върна в родния си край. И до днес съм ангажиран със спорта. Треньор съм по борба в местния клуб в гр. Златарица. Начело съм на БСП в гр. Златарица. Общо взето с доста неща се занимавам и то съвсем различни.
– Да поговорим за фермата. В момента колко животни отглеждате и какви?
– В момента са около 40 дойни крави, от които половината са Симентал. Останалите са кръстоски на кафявата и черно-шарената порода.
– Защо избрахте да ръзвъждате порода Симентал?
– Опитът и практиката с годините ме насочиха към породата. Всеки животновъд се стреми да отгледа по-качествени животни. Симентал, на първо място е порода с двойно предназначение – за мляко и месо, което ми дава по-голям избор. Самите животни носят в себе си стойност както финансова, така и по отношение на качеството. Те са здрави, красиви и с много добра продукция. За разлика от черно-шарените животни, Симентал гарантирано възвръщат инвестицията, която съм направил в тях. Дори да се случи нещо с животното, то остава ценно с масата си и получавам за месото добра изкупна цена. Теленцата ги търсят изключително много.
– Получавате ли по-добра цена за млякото от Симентал?
– Не, мандрите не ги интересува като цена какво мляко им давам, но заради качеството продукцията ми е много предпочитана.
– Вие споменахте, че сте станал свидетел на най-тъмните моменти на т.н. преход. Сам сте се отказал да сте част от него. Той приключи ли успешно, според Вас, вече от позицията на животновъд? Станаха ли нещата чисти и ясни за фермерите?
– Не, нищо не се е променило за 30 години. Никаква промяна! От времето, в което започнах цената на млякото си остана същата. Ако не я дават тази субсидия никой няма да гледа животни. Животновъдство няма да има в България. Голяма част от колегите се подлъгват да се занимават само заради субсидията.
А за да оцелееш, трябва да милееш за животните. Без любов към тях нищо не може да те мотивира да продължиш. Затова много от новите ферми оцеляват само по няколко години.
– На какво отдавате липсата на развитие за толкова години?
– Нямаме държава – просто е! Мандрите са оставени да налагат своите правила, да се договарят и нас ни поставят пред свършен факт!
На много хора съм казвал – аз не искам субсидия и тя няма да ми трябва, ако има нормална изкупна цена за млякото на база качествата му. Така всички ще се стремят към производство на качествено мляко, а не да имат само бройки. Субсидиите осигуриха на много хора възможност да са на „хранилка“. Поддържат си бройките и си взимат парите. Не ги интересуват нито животните, нито продукцията.
– Правят ли Ви проверки често?
– Много често, не ни пропускат.
– Колко души се грижите за стопанството и каква технология сте избрали?
– Аз, бащата на съпругата ми и едно момче със специални нужди, което съм взел под крилото си от около 10 години.
Доим ги на гюмове животните, гледаме ги вързани.
– Не е ли много изтощително? Мислили ли сте за централен млекопровод?
– Не искам вече да се забърквам с кредити и институции. На времето теглих кредит, за да направим фермата, но това е голям стрес. Вдигнах кръвно, не можех да спя – не искам пак да минавам през това. Ще се оправяме както можем. Всичко рефлектира върху семейството и аз не искам вече да им го причинявам.
– Децата помагат ли? Имат ли интерес към стопанството?
– Не, никакъв! Имам един син, който е на 18 години. Той си има съвсем други интереси – чужди езици и компютри. Аз го подкрепям и искам да има по-добро бъдеще.
– Вие, ако сега се върнете с 20 години назад във времето, ще се захванете ли отново с животновъдство?
– Не, никога и за нищо на света! Продължавам само, защото съм създал база, вложил съм толкова много усилия, нерви и средства и на тези години няма за кога да се отказвам и да тръгвам по друг път.
– Все пак, планирате ли нещо да обновите в стопанството?
– Не. Да Ви кажа изобщо не искам да инвестирам в момента, защото няма никаква възвръщаемост. Онзи ден пак ми се обадиха, че цената на млякото ще падне с 5 стотинки. При това положение никакви инвестиции не са оправдани. Много е демотивиращо! Всичко поскъпна през тези години, откакто се занимавам с животни. Когато започнах млякото беше 45-50 стотинки, стигаше до 60. В момента цената е горе долу същата, а сиренето и кашкавалът, например, са повишили цената си двойно оттогава.
– България приключи ли с периода си на „мутренска“ държава? Виждате ли надежда за промяна?
– Не, всичко си е същото и не вярвам, че ще се оправи. Каквото и да искаш да правиш, какъвто и проблем да имаш, ако си нямаш „човек“ заминаваш „на кино“!
Всички само обещават, но нищо няма да се промени, според мен. Политиката е тотално объркана в основите си. Младите хора нямат никакво желание да се занимават, за да оправят те нещата, защото виждат какво се случва. Всичко е много порочно! Ако младите нямат желание, то кой ще ги оправи!? За съжаление не виждам надежда за промяна.
– Какво все пак ще посъветвате тези, които тепърва тръгват по Вашите стъпки?
– Да внимават много къде стъпват! Първо да опитат, да пробват, да се информират и тогава да се захващат сериозно. Да си гледат добре договорите с мандрите. Ако вече са се захванали, да се подготвят със здрави нерви, за много работа и всякакви трудности! Желая им успех и да са упорити!
– А на останалите колеги от НАРМС какво ще пожелаете?
– Да са живи и здрави и да не спират да мечтаят!