В последните две-три години долината на река Места, като се започне от Якоруда и се мине през общините Белица, Разлог, Банско, Гоце Делчев и Хаджидимово, се превърна в район с бързо развиващо се говедовъдство, в който порода Симентал заема основно място.
Днес отново сме в гр. Гоце Делчев, за да Ви срещнем с Мария Урумова, която заедно с Борислав Мавродиев развъжда стадо чистороден Симентал. Двамата започват да се занимават с млечно говедовъдство едва преди 2 години, но за този кратък период успяват да изградят модерна кравеферма.
Нашият събеседник активно помага в дейността и е вече добре запозната с най-дребните детайли и проблеми. С огромна увереност и мотивация Мария ни разказва за пътя, който са извървели за последните 2 години, за наученото и поставените амбициозни цели:
– Здравейте, моля да се представите с няколко думи.
– Казвам се Мария Урумова и съм дипломиран кинезитерапевт. В момента, благодарение на съпруга ми Борислав Мавродиев, се занимавам с животновъдство. Той е на 40 г. и е родом от гр. Гоце Делчев. Заедно развиваме говедовъдното стопанство с млечни крави, порода Симентал, в покрайнините на гр. Гоце Делчев. Преди да изградим фермата той е имал съвсем различен бизнес, който няма никаква връзка с животновъдството.
– Знаеш ли, Мария, каква е причината Борислав да реши да смени толкова рязко посоката и да се впусне в едно толкова сериозно предизвикателство?
– Идеята идва още от баща му, който цял живот се е занимавал с животновъдство и е отглеждал крави. Боби, както всички го наричат, е израснал с животни около себе си и много искаше да продължи и развие делото на баща си.
– Кога и как създадохте фермата?
– Преди две години изградихме стопанството на терен, на който имаше някогашен свинарник. Наложи се пълна реконструкция. Кандидатствахме и успяхме да се възползваме от подпомагане по мярка 121 и 4.1.
– С колко и какви животни започнахте?
– Закупихме в началото 32 чистопородни крави, порода Симентал, внос от Австрия, а тази година ги допълнихме с още 30, внос от Германия.
– А как се насочихте към тази порода?
– По препоръка на приятел на Боби и понастоящем наш колега – Ангел Воденичаров, който отглежда Симентал и Монбелиард в село Дъбница. Фермата му е само на няколко километра от нашата и много си помагаме. От него купихме чистопороден бик. Той ни съдейства изключително много в началото и до днес винаги е на разположение. Аз и Боби сме му много благодарни!
– С този бик ли осеменявате кравите?
– Не само. Основно осеменяваме изкуствено, а бика ползваме като коректор за животните, които не успяваме да заплодим навреме.
– Разкажете ни накратко за стопанството и технологията на отглеждане, която сте избрали.
– Още преди да купим първите крави по мярка 121 изградихме обора и доилната зала, тип рибена кост 2х10. По-късно, по мярка 4.1., подсигурихме други необходими за една кравеферма съоръжения. Оглеждаме ги свободно-боксово и смятам, че за момента сме им осигурили едни много добри условия за живот.
– За тези две години какво от опита на бащата на Боби оставихте като практика и какво ново научихте и приложихте в отглеждането на животните?
– Най-важното наследство за Боби от баща му е тази огромна любов към животните. За всичко останало се стараем да изберем най-добрите практики и постоянно се консултираме със специалисти и колеги с повече опит.
Убедихме се, че най-важните предпоставки за развитието на едно модерно стопанство са добрата генетика, правилното хранене и добрите условия на отглеждане.
– Как се справяте с намирането на работна ръка?
– За момента сме попаднали на точните хора и имаме един добър колектив, на който може да се разчита.
– Ти, Мария, с коя част работата си се наела?
– На първо място с администрацията и архива. Водя първичната документация на стадото, следя осеменяванията и подавам цялата информация, която е необходима на НАРМС. Помагам и във всичко друго, когато е необходимо.
– Срещате ли проблеми с реализацията на продукцията?
– Не, никакви проблеми. Приплодите на Симентал са много търсени. Имаме дори записване за мъжките теленца. А млякото продаваме на мандра в района. Разбира се, за изкупната цена не ми се говори… Общо взето в нашата дейност основният проблем е ниската изкупна цена на млякото и явно само от нас зависи да сме задружни и да го разрешим. Държавата едва ли ще го разреши. Абсурдно е литър мляко от Симентал да струва по-малко от литър вода! Нашето мляко е с високи показатели за масленост и протеини, а го изкупуват на цената на млякото от черно-шарени животни.
– А с необходимите фуражи? Произвеждате ли си ги сами или купувате част от тях?
– За момента купуваме абсолютно всичко. Надяваме се скоро това да се промени. Искаме да изградим силози за фуражи и собствена кухня. Търсим подходящи земеделски земи, на които да си отглеждаме сами нужните фуражи.
– Не планирате ли преработка на млякото в близко бъдеще?
– Нашата крайна цел е затварянето на производствения кръг и работим в това направление. Следващата ни стъпка е наша мандра. Надяваме се да успеем да се възползваме отново от подпомагане.
– Доколкото знам в региона сте приятели и си сътрудничите с няколко от членовете на НАРМС. Не сте ли мислили да се обедините в кооператив и съвместно да изградите мандрата?
– Обмисляме го и проучваме възможности. Всичко все още е идеен проект, но имаме намерение за създадем група производители. За целта и Асоциацията ще трябва да ни съдейства.
– Относно храненето – допитвате ли се до консултанти?
– Разбира се – всички дажби се изготвят по рецепти съобразно нуждите на животните. До 90-тия ден храним теленцата само с естествено мляко. След това ги отбиваме и ги храним по препоръките на консултантите.
– Вие вече сте се сблъскали с бюрокрацията и държавните институции. Срещате ли затруднения в комуникацията?
– Не. Това разбира се зависи много от нивото на грамотност и на двете страни. Тук на местно ниво нямаме проблеми.
– Мария, ти си дипломиран кинезитерапевт и преди си практикувала активно своята професия. Труден ли беше преходът за теб? Свикна ли лесно с животните?
– Честно казано беше любов от пръв поглед. Не срещнах никакво затруднение. Всичко се случва като има желание и подкрепа. Разбира се, всичко беше много различно в началото, но постепенно свикнах и започнах да се справям с всякаква работа във фермата.
Благодарна съм много нашия ветеринар и консултантите ни по хранене, които много търпеливо и отзивчиво ми помагат, учат и отговарят на всеки мой въпрос.
– Научи ли се да доиш крава? Пробва ли?
– Да, справих се отлично за моя огромна радост!
– В момента колко е средният млеконадой в стопанството?
– Средната годишна лактация е над 8 тона. Имаме и животни с над 9. Новите животни, които внесохме също вече се справят много добре, след като преодоляха първоначалния стрес. От ден на ден все повече се подобряват нещата и реално виждаме резултатите от положените усилия.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които сега като Вас тръгват по този път?
– Да имат търпение и да слушат наистина компетентни хора. С времето всичко се подрежда, ако има ясна цел и положени усилия.
– А на останалите фермери в Асоциацията?
– Да не се отказват и да следват мечите си. Надявам се скоро нещата в държавата да се подобрят и да имаме възможност да се развиваме адекватно на положените усилия.
– Благодаря за отделеното време и ще очакваме добри новини относно мандрата!
– За мен беше удоволствие!