Днес сме в Северозападна България. Решихме да продължим с представянето на новите членове на НАРМС и да започнем новата година с една история от гр. Дунавци, Видинско, като Ви срещнем със семейство Евелина Томова и Пламен Ангелов. Те, в началото на 2021 година закупиха първите си животни порода Симентал, след като дълги години са отглеждали черно-шарени говеда и кръстоски.
Наш събеседник днес е Евелина, която ни заразява с оптимизма и ни впечатлява с ясната си позиция по всеки проблем. Създава впечатлението, че определено знае какво иска и как да го постигне, с което „оправните“ дами в Асоциацията се увеличават с още една.
– Здравейте, представете се с няколко думи.
– Казвам се Евелина Томова и съм на 43 години. Заедно със съпруга ми, който е на 50 години, развиваме от 2004 година говедовъдно стопанство в гр. Дунавци. Аз съм родом от гр. Видин, а Пламен е от гр. Дунавци и когато създадохме семейство, аз го последвах тук. Имаме син и дъщеря.
– Как създадохте стопанството?
– През 2004 година закупихме телета, които смятахме да угояваме и след това да ги продаваме. Впоследствие ги преместихме в една стара база на бившето ТКЗС, която закупихме, тъй като имахме заплодени юници, които не можахме да продадем. Животните бяха черно-шарени и кръстоски от една ферма в Грамада. Имахме тогава 16 говеда, реконструирахме базата и така започнахме.
– Нямаше ли да Ви е по-лесно да я изградите на ново?
– Тогава времената бяха други. Всичко беше по-достъпно и доста по-евтино.
– Ползвахте ли някакво финансиране от държавата?
– Не, всичко със собствени средства сме правили и до ден днешен така се справяме.
– А защо не се възползвате от подпомагане по някоя програма?
– Един единствен път попитахме консултанти как да се включим в програма за модернизиране на стопанството. Беше ни казано, че могат да ни насочат какво и как да напрвим, да предоставим банкова сметка и в момента, в който получим парите те ще си изтеглят дължимото към тях, но без да изяснят колко точно ще е това. Това мен лично ме изплаши, защото не ми стана ясно какво ще остане за нас за модернизация и какво ще дължим.
– Кога решихте да смените породата?
– Обмисляме го от 2-3 години, но през тази категорично го решихме и в началото на годината закупихме първите 9 животни на по няколко месеца, след това купихме още 9 заплодени юници. Първата се отели сега, на 24 декември. Телето е женско и го кръстихме Христина естествено.
– Какви са ви плановете? Ще купувате ли още животни?
– Да, мислим да закупим още поне две, за да достигнем 20, а след това да увеличаваме стадото от собствените приплоди.
– Как ги осеменявате животните?
– Само изкуствено вече над 10 години. Разликата в приплодите е осезаема.
– Във вашия регион има ли възможност за добра реализация на млечната продукция?
– Допреди 2 месеца цената на млякото беше 55 стотинки, сега е 75. Трудно ни е с мандрите, защото стопанството е отдалечено, а и количеството засега е малко. Често ни отказваха, сега работим с една мандра, но не се знае докога.
– Въпреки това сте решили да развивате млечно говедовъдство?
– Ще продължим да развиваме и месодайното. В с. Синаговци ще оставим черно-шарените и кръстоските от старото стадо, които сме заплождали с Шароле и Абърдийн, а в Дунавци ще ги отглеждаме Симентали за мляко.
– Казвате, че трудно реализирате продукцията. През тези години не сте ли мислили да се откажете?
– Никога! Винаги сме гледали напред и сме се надявали, че нещо по-добро предстои. Все още вярваме, че нещата ще се оправят!
– Поздравявам Ви за оптимизма. И той като животновъдството явно е заразен и неизлечим! Държавата дава ли Ви поводи за този оптимизъм? Как общувате с институциите?
– Имали сме проверки, но не и проблеми. Вършат си работа и си тръгват. Стараем се да сме изрядни и да спазваме предписанията, ако има такива.
– Как е уредено стопанството? Как гледате животните?
– Оборно вързани. Имат си огромен двор за разходка и всичко необходимо. Връзваме ги, за да ги доим.
– Планирате ли да се насочите към свободно-боксово отглеждане?
– Не, не ни допада този вариант. Ходили сме в много ферми с такова отглеждане, но според мен е по-трудно за почистване. Ние сме си изградили начин на работа и животните се чувстват добре, а и за нас е практично, за да се грижим за тях.
– Сами ли произвеждате храната на животните?
– Да, силажа, фуражите, сеното – всичко сами си произвеждаме.
– Колко работници имате?
– Нямаме – аз, мъжът ми и синът ни сме 24 часа в стопанството.
– Синът ви като млад човек няма ли желание да се развива в някаква друга посока или да пътува?
– Не, той категорично иска да се занимава с фермата. Ангажирал се е повече със земеделската работа и ни е от голяма помощ, но ни помага и с животните. Има си приятелка, която също помага.
– Чудесно е, че има на кого да оставите постигнатото някой ден! Какво през годините осъзнахте, че е най-важно при отглеждането на животните?
– Навремето си мислех, че ако нямаме пасища, няма да оцелеем. С времето разбрах, че изобщо не е така и те изобщо не са най-добрият вариант. Когато животните са отпочинали и се хранят добре, се чувстват много по-добре и съответно дават много повече мляко.
– Използвате ли някакви хранителни рецепти и консултанти по отношение на дажбите?
– Пробваме всякакви варианти. При нас в района консултанти няма. Ние още от преди сме си избрали определена рецепта, включваща шрот и зърно, и се стараем дажбите на животните да са пълноценни. Ние си познаваме животните и се съобразяваме с конкретните им нужди.
– Как храните сухостойните животни?
– През сухостоя внимаваме с концентрирания фураж, за да не става телето прекалено голямо и да няма проблем с отелването.
– Сименталите как се климатизираха при вас. Имат ли някакви проблеми, спокойни ли са?
– Те са тук от много малко време и все още не са свикнали, но не мога да кажа засега, че са много спокойни. Например първата, която се отели беше много неспокойна. Дори се изплаших, защото риташе страшно много. Това ми беше едно от най-трудните отелвания, откакто имаме ферма. Трябва им време. Здравословни проблеми за момента, слава Богу, няма.
– Планирате ли да закупите някаква техника, за да облекчите работата в стопанството?
– За момента чакаме всички да се отелят и да имаме някакъв приход от млякото, защото дотогава трябва да се справяме с наличните спестявания. След това можем да мислим за нова техника.
– Кога се свързахте нас?
– След като закупихме телетата от фермата в Боерица.
– Получихте ли съдействие и как оценявате сътрудничеството с НАРМС на този етап?
– Като ползотворно. Получаваме много ценни съвети и кураж, който в момента ни е много необходим. Надявам се с времето да си бъдем много и взаимно полезни. За момента сме доволни. Субсидията не е за пренебрегване, но не е най-важното нещо и не трябва да се разчита само на нея.
– В навечерието сме на коледните и новогодишните празници и започваме още една година под знака на COVID-19. На Вас как се отрази тази криза?
– Не ни се отрази, защото сме денонощно ангажирани с работа. Виждаме се с малкото останали приятели в редките моменти, когато имаме някакво време и това е.
– Това доказва за пореден път, че мотиката е най-добрият психоаналитик.
– Абсолютно съм съгласна. Работата спасява от всичко!
– Тъй като съпругът Ви не се включи в интервюто, какво бихте му казали за всички години, в които заедно градите своето настояще и бъдеще?
– Искам да му благодаря, че е бил моя опора през всички тези години и рамо до рамо можем да се справим с всеки проблем и да постигнем всяка цел!
– Какво ще си пожелаете през новата година?
– Здраве за мен и семейството ми, и да сме все така задружни! Да гледаме с надежда и вяра в бъдещето!
– А на колегите?
– Същото и да не се отказват. Когато правим каквото трябва, рано или късно нещата се случват!
– Благодаря Ви и бъдете здрави!
– И аз Ви благодаря! Светли празници!