Днешната ни среща е в гр. Брезник, Пернишко. Събеседникът ни е Анна Боянова, която вече близо 18 години е подкрепа и опора за съпруга си Руслан, с когото вървят по трудния път на млечното говедовъдство.
Анна и Руслан не са потомствени говедовъди и са се учили „в движение“, както много от останалите фермери в редиците на НАРМС. Днес, с увереността от натрупания опит, развъждат чистопороден Симентал и не спират да търсят нови предизвикателства за развитие.
Благодарим на Анна, че въпреки напредналата й бременност се съгласи да ни разкаже лично историята на стопанството им в един много откровен разговор.
– Здравейте, разкажете ни за себе си и съпруга си.
– Казвам се Анна Боянова от гр. Брезник. Завършила съм Техникум по селско стопанство със специалност Аграрна Икономика. Тогава изобщо не съм и предполагала, че ще работя по специалността си. Заедно със съпруга ми развиваме семейно стопанство в гр. Брезник. Той се казва Руслан Кирилов и е на 45 години. Също е родом от града.
– Съпругът Ви потомствен говедовъд ли е?
– Не, в семейството му са отглеждали животни, но само за лични нужди – 1 -2 крави, не повече. Преди 18 години изтегли от т.нар. „царски кредити“ по времето на управлението на Симеон Сакскобурготски. С парите закупи една сграда на бившето ТКЗС и юници. Животните бяха кръстоски на черно-шарената порода – само такива имаше по онова време в района.
– Той как реши да предприеме тази стъпка и да се обвърже с кредит за дейност, в която няма никакъв опит?
– Не мисля, че в онзи момент е знаел точно с какви трудности ще се сблъскат, какви са плюсовете и минусите в този бизнес. Тези неща човек ги научава с практиката и не смятам, че някой без опит може предварително да има реална представа за огромните трудности в млечното говедовъдство.
Тогава ние все още не живеехме заедно и това си беше негово лично решение и желание. По-късно заживяхме като семейство и разбира се аз го подкрепих. Имаше 2-ма работника, с които беше спазарил предварително и които си тръгнаха точно, когато докараха юниците в стопанството. И Руслан остана сам – без работници, с кредит, животни и стопанство… Освен юниците имаше и 8 негови крави отпреди това, които трябваше да се доят, да се хранят, да им се чисти.
Така, той започна без кой знае какъв опит да се грижи съвсем сам за стопанството. Знаете как е във фермата – няма почивен ден. По тъмно се идва и по тъмно свършва работата.
След като се събрахме, аз един – два месеца не помагах – всичко това ми беше много далечно и чуждо. Аз не бях виждала крава на живо, камо ли да знам нещо за отглеждането им. Но, любовта си каза думата и гледайки го как съвсем сам се справя с всичко, как става рано и колко много работа има, реших да се включа.
Започнах да доя кравите и да помагам във всичко и за мое огромно щастие се оказа, че много обичам животните и се научих на всичко с лекота. С доенето свикнах буквално за няколко дена и оттам нататък започнахме заедно да се грижим за фермата.
Наистина беше много трудно, но и сега не е по-лесно. Един от най-големите проблеми се оказа, което важи и до днес, намирането на качествен персонал. Такъв просто няма – хората, които идват нямат никаква отговорност, не им се работи и общо взето накрая човек пак сам си върши работата. Не може да се разчита на работниците за съжаление. Много идваха да работят и се нагледахме на всякакви неща.
В онзи момент ние бяхме останали без работници, с един доста голям за онези години кредит и без никаква помощ отстрани. Както се казва „неволята учи“ най-добре. И за нас тя беше най-добрият учител и с времето, трудностите и опита наваксахме това, което ни е липсвало като знания.
– Сега от позицията на времето и всички трудности, през които сте минали, бихте ли отново го подкрепили да се захване със такъв бизнес?
– Да, категорично! Много обичаме животните си и милеем за тях. Това е нашия път. През последните години се занимаваме и със земеделие. Руслан успя за няколко години да вземе под аренда и да закупи достатъчно земя. Част от продукцията е за изхранване на животните, а останалото продаваме. Отглеждаме пшеница, царевица, слънчоглед, люцерна, слама и т.н. За първи път тази години правихме силаж.
– Сегашното стопанство на същото място ли се намира, където сте започнали в началото?
– На същото място е. То беше сграда на ТКЗС, която е заобиколена от още такива. Преди 5-6 години закупихме и останалите обори, които са в близост. Те не са пригодени за гледане на крави и разбира се са доста занемарени. Плановете ни са постепенно да ги обновим и да се разширим. Животните в момента вече са доста и ни е необходимо още пространство, за да ги отглеждаме както трябва.
– Колко животни има в момента в стопанството?
– 120 , от които половината са Симентал, а останалите са Холщайн и малко Абърдийн. Вече ни е доста тясно и трябва да се разширим. Първият обор модернизирахме доколкото ни позволяваше пространството. Сложихме централен млекопровод, тъй като там няма място за доилна зала. Инвестирахме изключително много средства във вносни животни. Заплождаме всичко изкуствено и се стремим да избираме най-добрия семенен материал. Със синхронизацията се занимавам аз.
– В момента с колко работници се грижите за животните?
– В момента имаме трима. Онзи ден назначихме един човек. Колкото и хора да назначим работа има, но е по-важно какви са, а не колко са. Ние сме постоянно в стопанството, когато нямаме други ангажименти, но без работници не можем да се справим с този обем от работа.
– Каква технология сте избрали на отглеждане?
– Вързани са докато се доят, а през останалото време са пуснати в двора. Пускаме ги и на паша.
– Вие откога членувате в Асоциацията?
– От година и нещо. Тогава всъщност закупихме от друга ферма, член на НАРМС, десетина юнички – от братя Гичеви от Боерица. Миналото лято внесохме още 16 от Австрия и оттогава вече сме член на Асоциацията за Монбелиард и Симентал.
– Получавате ли необходимото съдействие? Имате ли някакви препоръки към НАРМС?
– Да, получаваме помощ, когато имаме нужда. Засега всичко е нормално. Г-н Атанасов често ни посещава и се консултираме с него. Сътрудниците си вършат работата. Нямаме оплаквания или препоръки.
– Успяхте ли да се възползвате от подпомагане по някоя мярка или със собствени средства модернизирахте стопанството?
– Да, аз кандидатствах по мярка 4.1 през 2016 година. Закупихме техника, земя и модернизирахме, доколкото може базата. Сега отново мислим да се възползваме, за да реконструираме новия голям обор, който закупихме. Там вече планираме да има доилна зала и дори се замисляме за роботи, тъй като работната ръка се оказва огромен проблем. Ще гледаме животните свободно боксово и ще се стремим да се развиваме с модерните технологии. Гледаме и практиките в чужбина и гоним тяхното ниво. Няма как без селекция, хранене и нормални условия да се очакват добри резултати.
– Как се виждате след 5 години?
– Надявам се вече да сме модернизирали новите обори, да разделим животните на групи, както трябва и да сме увеличили броя им. Това е по отношение на работата.
В личен план се надявам само да сме здрави, мотивирани и задружни. Имаме две деца и в момента очакваме трето и разбира се искам всички да сме добре и да гледаме заедно напред!
– Какво ще пожелаете на останалите колеги в НАРМС?
– Първо искам да Ви благодаря за отделеното време! Желая късмет и много успехи на екипа на НАРМС и останалите членове! Да сме сплотени и да сме здрави!
– Благодаря и до нови срещи!