Днес сме в с. Златовръх, за да се срещнем и разговаряме с Пламена Куртева – очарователна млада дама, която на своите крехки години управлява едно от най-модерните стопанства в редиците на НАРМС.
Селото се намира в община Асеновград и се простира върху равнинен релеф, като изключение прави само малкото възвишение „Хисарлъка“. Заобиколено е от плодородни ниви, пасища, ливади, лозя и овощни градини. Около селото има много чешми, изворчета и кладенци с бистра вода. Поминъкът на местното население открай време е свързан със земеделието – лозарство и овощарство, както и с животновъдство.
Селото има богата история и не можем да не споменем факта, че в непосредствена близост се намира известният Араповски манастир „Света Неделя“. Той е основан още през 1856 г. и е един от малкото полски манастири, построен по време на турското господство. В онези години често е посещаван от сподвижници на Левски и от участници в Хайдушкото движение.
Здравейте, Пламена. Разкажете ни за себе си и успешния бизнес, който управлявате.
Казвам се Пламена Куртева и вече 7 години менажирам обекта в с. Златовръх. Бивш спортист съм – тенисист, благодарение на което имах възможност да обиколя много държави в Европа и САЩ. Кариерата ми в тениса приключи сравнително рано, тъй като именно благодарение на него получих спортна стипендия и продължих образованието си в Съединените щати. Много труден за мен беше изборът на специалност, тъй като първото ми желание беше специалността „Ветеринарна медицина“, но обучението в нея беше за много дълъг период от време и в крайна сметка се спрях на „Агроикономика“. Обучението стандартно продължава 5 години, но аз успях да завърша за 3 и половина. Реших, че е време да се върна в Европа като първата ми професионална стъпка в говедовъдството не беше в семейната ферма, а в едно много голямо унгарско стопанство – с 2000 дойни крави и 1500-1600 ремонтни животни. Като първо работно място беше изключително ангажиращо. Имах възможност да правя проучвания на европейския пазар, а времето което прекарах във фуражния завод ми даде възможност да се науча да квалифицирам фуражите, което ми е изключително полезно в момента! Не съм си и мечтала да имам такъв полезен старт като този в тази кравеферма – обемът от работа беше огромен, а аз работех под ръководството на специалист с над 20-годишен стаж в областта. Нищо не учи така добре както практиката и компетентният пример, а в това унгарско стопанство и двете бяха в изобилие и това беше страхотна възможност за мен! Моят ръководител с радост споделяше опита и знанията си с мен, за което съм му много благодарна!
След това реших да се върна в България. През първите 2 години ми се наложи да опозная отново България, тъй като за 10 години много неща се бяха променили, а и много бяха различните с това, което получих като пример в чужбина.
Потомствен говедовъд ли сте?
Всъщност в моето семейство опитът, който съм наследила е по-скоро в производството на млечни продукти. Преди повече от 30 години родителите ми създават предприятието в Забърдо. Впоследствие започват да се занимават с говедовъдство, за да произведат суровина за нуждите на мандрата. Започват с малка ферма в с. Чешнегирово и след това закупуват част от стопанския двор в с. Златовръх. Основно отглеждаха черно-шарени животни, а в последствие закупиха и Монбелиарди, за да се повиши качеството на млякото.
Много малко хора са имали възможност като Вас да направят своите първи стъпки в образованието и практиката в държави, които са пример за нас в областта на говедовъдството. Какви са най-очевадните разлики в действителността?
Разликите, ако сравняваме нашето и стопанството, в което работех в Унгария са много и големи. На първо място там се развиваше почти индустриална дейност в огромни мащаби, а нашата ферма по-скоро може да се категоризира като средна. Сравнение на обема от работа е невъзможно. Това, което според мен се отличава още на първи прочит е че там наблюденията върху суровини, храни, пълнодажбени смески беше много прецизно. Всяка нова реколта беше обект на изследване и анализ. Резултатите се използваха своевременно да се коригират рецептите, които изготвяха специалистите за оптимално правилно хранене на животните. Кръвните изследвания на животните бяха нещо регулярно. През последните години има известен напредък и в България в тези направления, но все още сме далеч от нивото, което другите държави са постигнали още преди години. Този контрол върху съдържанието на дажбите допреди няколко години беше ангажимент, който и фирмите, с които работим отбягваха, а и фермерите доскоро подценяваха важността на пълноценното и балансирано съдържание на дажбите на животните.
По отношение на селекцията и обслужването на животните не мисля, че се различаваме толкова.
Успяхте ли да „внесете“ полезни за българското говедовъдство практики, които научихте или бяха неприложими в България?
Отначало бяха неприложими наистина. С течение на времето стъпка по стъпка някои от тези практики се интегрираха напълно и се превърнаха в една стабилна основа за успех.
Една от сериозните стъпки беше именно да обърнем внимание върху наблюдението и анализа на суровините, с което значително оптимизирахме общото състояние и продукцията на животните. Храненето е много важно.
Другото, което трябваше да подобрим бяха условията на отглеждане на животните, както и условията на труд. Във фермата в Унгария процесите бяха силно механизирани и това сериозно улесняваше работата и осигуряваше много по-добър комфорт на животните. Именно по тази причина в момента реализираме една много сериозна реконструкция, като проектът е изготвен от италиански специалисти. Надяваме се да постигнем такава механизация през 2020-та година и тук.
В момента колко и какви животни отглеждате в стопанството?
Общият брой на животните е 800, като 700 черно-шарени и 100 са порода Монбелиард. Двете породи са напълно различни и несравними за мен. Имат си своите предимства и недостатъци. Монбелиардите са доста по-устойчиви животни – при тях рядко възниква проблем, но ако се случи често е тежък и дори нерешим. Черно-шарените животни са пълната противоположност в това отношение – те по-често имат проблеми, но има възможност да им се помогне по-лесно. По отношение на млечността – черно-шарените имат по-висока млечност, но пък Монбелиардите допринасят за добрия качествен състав на продукцията. Имаме много добри показатели на масленост и протеин. Маслеността ни не пада под 4%, а протеинът достига 3,3-3,4%. Мисля, че и двете породи допринасят за успеха и качеството на продукцията в стопанството и мандрата.
Държавният контрол реципрочен ли е на помощта, която получавате?
Мисля, че контролните органи са задължителни във всяко производство. Стараем се да изпълняваме всички изисквания по отношение на база данни, пробовземане, наличности и да си вършим работата навреме и както трябва. По-честите и по-задълбочени проверки според мен са положителни за развитието на бранша, стига те да са компетентни.
Със собствени средства ли успяхте да изградите фермата навремето или получихте финасиране?
Имаме и Европейско финансиране, което беше обаче само малка част от нужната инвестиция. Основно сме разчитали на собствени средства и банково кредитиране, както е и при сегашния ни проект. Риализираме го без никаква държавна помощ.
Поздравяваме Ви за смелостта! Какво включва настоящият проект?
Реконструиране на три стари обора и едно старо хале, както и изграждане на четири нови халета, които са почти готови. В тях първо ще бъдат нанесени групите на подрастващите, сухостойните и бременните юници. Следващото хале ще бъде за над 200 дойни крави. Почистването ще бъде изцяло механизирано със скрепери. Кравите ще бъдат на матраци. Планираме и изграждане на нова доилна зала, но на по-следващ етап. Не знам дали тази последователност е правилна – първо механизиране и после доилна зала, но стопанствата в западните държави от ранга на нашата ферма масово се роботизират и това е основен приоритет.
Това неминуемо ще разреши и много проблеми с намирането на работна ръка. В тази връзка Вие срещате ли затруднения в набирането на кадри?
Не мога да твърдя, че в момента този проблем ни е дневен ред, но със сигурност не е лесно.
Откога членувате в Асоциацията? Знам, че Вие сте инициатор на това сътрудничество. Какво Ви мотивира извън контекста на субсидията, която е водеща за част от фермерите?
От 2012-та година. Когато ние започнахме своето сътрудничество с НАРМС нямаше подпомагане за селекционен контрол, т.е. първостимулът за членуване със сигурност не беше подпомагане. В онзи момент помощта, която се получава през последните години дори все още не беше планирана. Тогава целта беше ние да се възползваме от изготвяне на случни планове, гарантиран внос на доказани бици и административната помощ.
Покри ли очакванията Ви това сътрудничество? Усещате ли подобрение на характеристиките на животните в следващите поколения?
Да, напълно ги покри – редовно се взимат млечни проби, следва се случен план и получаваме нужното съдействие. По отношение на новите поколения се стремим да развиваме предимствата на породата. Ако има недостатъци провеждаме срещи и консултации с Асоциацията, за да се вземат нужните мерки. Сега сме в един такъв момент, тъй като имаме натрупване на някои недостатъци и се надяваме това да се поправи в следващите поколения.
Какво мотивира една млада и красива жена да поеме доброволно отговорността за една дейност, за която няма почивен ден или работно време?
Нашата семейна цел е само една и аз напълно я споделям – да произвеждаме качествен продукт и да подпомагаме пълноценното хранене на хората – не с имитиращи, а с истински млечни продукти! Да се хранят със здраве! Това, че ние произвеждаме продукт „от земята до трапезата“ ме е мотивирало да продължавам и в най-тежките моменти, защото това има смисъл и то не само за нашия бизнес, а в обществен план. Вече няколко поколения ценят нашите сирена и кашкавали, и аз искам това да се запази и занапред. За мен си заслужава и ще продължа да се боря за това!
Това е силно вдъхновение, желаем Ви от сърце да съхраните тази енергия и амбиция, и да „заразявате“ с нея всички околни. Запазваме си правото да посетим фермата отново, когато проектът е завършен.
Ще ви очаквам с удоволствие!